Категории

Увод в съвременната теория на познанието

от Анета Карагеоргиева
Издателство: Проектория
ISBN: 978-619-156-049-3
Година: 2013
Брой страници: 322
Формати: epub, mobi, pdf
Цена: 12.00 лв.  Купи
0 Коментара

Анета Карагеоргиева е доктор на философските науки и доцент в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на монографиите Философия на съзнанието (2008), Философски речник на всекидневния език (в съавт., 2007), Платон и философията на знанието (1999); съавтор на антологията Естетика на съзнанието (2004), на учебното помагало Еко-философия с деца (2001) и др. Публикувала е множество статии и студии в областта на философия на съзнанието.

„Увод в съвременната теория на познанието“ е обзорен текст, в който са събрани голяма част от лекциите по теория на познанието, водени от Анета Карагеоргиева. Въпреки това книгата не е учебник, тъй като показва как се развива дисциплината, а не за какви положения в нея има неоспорим консенсус. Освен това, книгата не е неутрална, а взема страна по повечето от основните повдигнати в нея въпроси. Самите въпроси са подбрани съобразно с разбирането, че най-обещаващият път пред съвременната теория на познанието е натурализацията.
 
Книгата съдържа петнадесет глави, които могат да бъдат отделени в три ясно разграничими части. Първата въвежда в проблематиката и снабдява читателя с необходимия понятиен арсенал за разбирането на предложените решения. Тук са обосновани границите на изследването на познанието, които ръководят подбора на останалите теми, показани са връзките с философията на езика и философията на съзнанието, и е описан инструментариумът на епистемичната логика заедно с някои негови показателни приложения при справянето с предизвикателства, поставени от скептическите аргументи. 
 
Втората част е посветена на знанието и условията му, както са утвърдени от класическия анализ; тази част включва теории за убеждението, за истината и за обосноваването. Представена е новата „вълна“ в аналитичната епис­темология, свързана с изследването на добродетелите като конституенти или гаранти на знанието. 
 
Третата част обосновава и започва реализацията на проект за натурализация на епистемологията. Разгледани са традиционно установените форми на познанието – възприятие, памет, понятие, здрав разум и наука. Те са представени и в светлината на постигнатото от съвременната когнитивна наука, и с оглед на класическите теоретикопознавателни проблеми за ролята им на източници, гаранти и ограничителни на знанието.  

Добавете коментар

* Вашето име:


* Вашият коментар: Забележка: HTML не се поддържа!

Оценка:
* Въведете кода в полето отдолу: