Категории

До Чикаго и назад: пътеписи и фейлетони

от Алеко Константинов
Издателство: Проектория
ISBN: 978-619-156-039-4
Година: 2013
Брой страници: 145
Формати: epub, mobi, pdf
Цена: 3.60 лв.  Купи
0 Коментара

Освен пътеписа със същото заглавие, всъщност първия, който Алеко Константинов пише през 1893 и издава (в „Придворна печатница на Б. Шимачек“) през 1894 г., изданието включва и останалите пътеписи на Алеко: „В българска Швейцария“ (разказ за Черепишкия манастир), „София--Мездра--Враца“ (т.е. част от маршрута на новата тогава -- през 1897 г. -- железопътна линия към София--Роман), „Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх“ и „Покана“ (и двата текста популяризират инициативата за основаване на първото туристическо дружество в България през 1895 г.), „През марта до Чепино“ (става дума за днешния квартал на гр. Велинград); „До Желюша с говежди вагони“, „Какво? Швейцария ли?...“ (пътуване до манастира „Св. Йоан Богослов“ и ждрелото на р. Ерма в днешна Сърбия). 

В книгата са добавени и някои от най-популярните фейлетони на Щастливеца: „По „изборите“ в Свищов“ (1894 г.), „Сеятели на рабски чувства“ (1895 г.), „Страст“ (1895 г.), и „Разни хора, разни идеали“ (1897 г.). Редакцията на всички текстове в сборника е тази на Илия Тодоров и Тихомир Тихов, използвана в основните издания на съчиненията на А. Константинов от 1974 г. насетне.
 
Тъй като класическите текстове и авторите им като че се представят най-добре от самите себе си, нека напомним малко от споделените мисли на Алеко за прякора му -- Щастливеца (пасажът е от фейлетона „Страст“):
 
„Вървя из улиците и погледът ми разсеяно се мята от фигура на фигура и всяка фигура още повече укрепява съзнанието ми, че аз съм щастливец. Ето например онзи предприемач: кой може да се отнесе към него с уважение? На кой господ не се е кланял той само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки? И защо му са пустите пари, дето ги печели, когато живее като говедо? Ето онзи висши чиновник: какви подлости не е извършил той, за да достигне до чина, който всеки знае, че недостойно занимава. Ето и един министър насреща ми: за него ако не друго, знае се поне, че е бил герой на една мерзка драма, а освен това знае се, че той е заплашвал някои гарги с военно положение. А за мене светът не само че не знае подобни гадости, но и всъщност ги няма у мен, па и не ги е имало и, уверен съм, няма и да ги има...“

Добавете коментар

* Вашето име:


* Вашият коментар: Забележка: HTML не се поддържа!

Оценка:
* Въведете кода в полето отдолу:


Свързани заглавия (11)