Категории

Писма от Южна Америка

от Борис Шивачев
Издателство: Проектория
ISBN: 978-619-156-035-6
Година: 2013
Брой страници: 117
Формати: epub, mobi, pdf
Цена: 4.80 лв.  Купи
0 Коментара

Борис Шивачев е роден през 1902 г. в Плевен; завършва средното си образование в Ловеч. През 1920 г. заминава за Южна Америка, където прекарва близо четири години. Връща се в Европа и прекарва около година в  Амстердам, Брюксел, Париж, Марсилия и Истанбул. От 1925 г. до края на живота си остава в България. През 1926 публикува първата си книга -- сборник разкази, озаглавен „Сребърната река“. Пътеписът „Писма от Южна Америка“ е завършен през 1928 г., но е издаден за първи път през 1932. Шивачев умира скоро след това, на 29 годишна възраст.

В изданието на „Проектория“ е запазена редакцията на текста от Симеон Султанов, послужила за изданието на „Български писател“ от 1958 г.
 
Пътуването в Писмата започва от Рио де Жанейро, но само както Шивачев го вижда от борда на един трансатлантически параход, заради случайна история с няколко дузини запалки и една митническа проверка. А после параходът продължава на юг: през Сантос (с бърза разходка до Сан Пауло), Монтевидео, а в Буенос Айрес пътешествието вече е по суша... Авторът прекарва там дълго време, вижда и показва много от лицата на града. Виждаме ги в заглавията на онези части от текста, в които сме заедно с Шивачев в Буенос Айрес: „Една от седемте столици на света...“; „Киселото мляко, българските кръчми и руската водка“, „Буенос на бедните. Фабриките и стачките“, „Буенос на богатите. Дворците и лакеите“, „Карнавал и любов. Да живее кралят-маймуна“, „Небостъргачи. Преса и динамика“...
 
След това -- и от любопитство, и защото изкарва прехраната си като сезонен работник -- Шивачев обикаля региона на Буенос: из Пампасите, Балкарсе, курорта Мар дел Плата, Кордоба, Росарио, Санта Фе. После далеч на юг, към  Патагония. Разказът се сприра в Пуерто Мадрин и тежката безработица там; в Комодоро Ривадавия с петролните кладенци. Накрая, на борда на един товарен параход, поемаме с Борис Шивачев обратно към Кабо Верде и после, към Европа. И дори към края на текста новите места и събитията са описани внимателно и с вълнение. А раздялата с историята и автора ѝ на последното пристанище в историята, Антверпен, е почти неочаквана.

Добавете коментар

* Вашето име:


* Вашият коментар: Забележка: HTML не се поддържа!

Оценка:
* Въведете кода в полето отдолу:


Свързани заглавия (11)