Категории

Великата рилска пустиня

от Иван Вазов
Издателство: Проектория
ISBN: 978-619-156-030-1
Година: 2013
Брой страници: 115
Формати: epub, pdf, mobi
Цена: 4.80 лв.  Купи
0 Коментара

Пътеписът „Великата рилска пустиня“ е издаден за първи път в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга VII от 1892, с подзаглавие „Пътни бележки и впечатления“. Вазов споменава, че срещнал израза „Велика рилска пустиня“ в описанието на Рилския манастир от Неофит Рилски (изданието от 1879 г.).

Текстът е отпечатан самостоятелно най-напред в книжарницата на Христо Олчев през 1904 г. По същото време (1901-1905) Вазов работи по цикъла пътеписи „Живописна България“, но се връща към него към края на живота си, при подготовката на събраните му съчинения в изданието на А. Паскалев (1921-1922). Преди това повечето текстове са публикувани във в. „Мир“, в. „Напред“, сп. „Зора“, сп. „Денница“, сп. „Българска сбирка“, сп. „Славянски глас” и др. Пътеписите са включени в том XV-XVII от събраните съчинения. „Великата рилска пустиня“ е преиздаван е многократно в различни сборници, както и в по-късните многотомни издания с текстовете на Вазов. Изданието на „Проектория“ е първото електронно; следвана е редакцията на Милка Спасова от том VII на съчиненията на Вазов, издание на „Български писател“ от 1964 г.
 
Пътешествието, разказано в текста, е от лятото на 1891 г. Тогава Вазов отсяда в Рилския манастир и в продължение на близо месец обикаля околностите (Бричебор, Смрадливото езеро, Еленин връх, Кадиин връх...). Началото е навлизането в планината, през град Рила и село Пастра. Вазов описва как е видял местните жители, вида и духа на населените места. Пътеписът придобива своята специфика чрез подобни „отклонения“ от пространството или времето на разказа за планината. Например, в историята за писмата, които разменят св. Иван Рилски и цар Петър, и за срещата на двамата.
 
„Великата рилска пустиня“ е първата книга от поредицата „Български пътеписи“ на „Проектория“. Решихме, че точно този текст е добро начало, защото, макар писан преди повече от 120 години, звучи неочаквано съвременно. И защото съчетава някои от най-своеобразните черти на жанра: искреното описание на видяното, обичта към природното, грижата за близкото и мисълта за далечното.

Добавете коментар

* Вашето име:


* Вашият коментар: Забележка: HTML не се поддържа!

Оценка:
* Въведете кода в полето отдолу:


Свързани заглавия (11)