Категории

Мислещо и действителност

от Веселин Дафов
Издателство: Проектория
ISBN: 978-619-156-022-6
Година: 2012
Брой страници: 118
Формати: epub, pdf, mobi
Цена: 9.60 лв.  Купи
0 Коментара

Освен заглавие на настоящото издание, „Мислещо и действителност“ е темата на дисертационното изследване, с което през 2002г. Веселин Дафов придобива научна и образователна степен Доктор по философия. Дисертацията е проведена към катедрата по Философия на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, с научен консултант проф. д.ф.н. Александър Андонов.

„Сократ върши престъпление: той безчинствува, като изследва това, което става и под земята, и на небето; прави по-слабата теза по-силна и учи другите на същото“, напомня прочутото обвинение предговорът на „Мислещо и действителност“. Като най-тежко в обвинението е посочено това, че Сократ „учи другите на същото“. Но как се учат хората на философия и мислене? Как е възможно да се учим да философстваме и да мис­лим? Какво е мисленето – не какви са резултатите му, а какво прави мислещото? Това са  централните въпроси, разгледани в настоящия текст.
  
Ходът на аргументация в монографията е разделен в три основни стъпки. В първата глава, „Мислещото и действителността. Мисленето“ е предложена тезата, че мисленето е действителността на мислещото. Ако субектното удържа противоречия в действителността, то мислещото удъръжа противоречивостта в собствената си действителност. Това води до изискването мисленето да се разглежда през идеите за авторство, автентичност, за източник на действия и т.н. Отбелязва се, че психологията е тази наука, която се заема с действителността на мисленето (така се предолява метафизичността и абстрактността в изследванията на мисленето), но я свежда до решаване на вече налични проблеми. Изобщо, посочва се за недостатък, че мисленето обичайно се разбира само като решаване на проблеми и се пропуска участието му в самото проблематизиране.
 
Въпросите на проблемността са тематизирани във втората глава („Проблемността“). Отхвърля се разбирането, че проблемността произтича единствено от обърквания и неточни действия, че проблемите нямат своя реалност, а реалността им всъщност е реалността на това, което обърква и не действа в съответствие с даденостите. Изработено е понятие за проблемността като явяваща се там, където не може да се осъществи преобразуването на определени предпоставки с определени средства в определена цел. Когато средството губи характеристиките си на средство: устойчивост в границите, в които е създадено; и краен брой пъти употреба за достигане на целта. А мислещата реалност може да създава проблемности (независимо дали това е съзнато или не), тъй като е в състояние да удържи всяка постигната различност в действането. Разгледани са случаи на математическа проблемност или по-скоро – случаи, в които математическото мислещо проблематизира. Примерите включват проблема със съизмерването в питагорейската математика; промените, които Лобачевски извършва с геометрията през самите ѝ начала. Декатртовата аналитична геометрия също е промислена през идеята за проблемността.
 
В третата глава, „Мислещо и действащо. Отговорността“, акцентът е върху разликата между реалността, която единствено действа и тази, която отговаря за действията си, която е техен автор. Мислещото следователно идва в общностното, което става възможно поради полагането на собствени действителности като всеобщи. Изграждането на общност, оказва се, в някакъв смисъл съвпада с изграж­дането на мислещото. Това позволява да се стигне до идеята за образователен процес, в който на обучаемите се гледа като на автори на техните собствени действия. Автори, които освен да понесат отговорността за тези действия, могат и сами да откриват начини за постигане на нови общности. Да учат и другите на същото.

Добавете коментар

* Вашето име:


* Вашият коментар: Забележка: HTML не се поддържа!

Оценка:
* Въведете кода в полето отдолу:


Свързани заглавия (2)