Категории

В недрата на Родопите

от Иван Вазов
Издателство: Проектория
ISBN: 978-619-156-032-5
Година: 2013
Брой страници: 131
Формати: pdf, epub, mobi
Цена: 3.00 лв.  Купи
0 Коментара

Пътеписът „В недрата на Родопите“ е публикуван за първи път в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, кн. VIII от 1892 г., с подзаглавие „Пътни бележки и впечатления“. Като самостоятелна книга текстът се появява през 1904 г., издаден от книжарницата на Христо Олчев. В изданието на „Проектория“ е запазена редакцията на Милка Спасова от том VII на съчиненията на Вазов, издание на „Български писател“ от 1964 г.

Пътешествието, описано в текста, датира от 1882 г., когато Западните Родопи са в границите на Източна Румелия. Коментарът на Вазов е, че частта, „оставена нам като милостиня от дипломацията, е най-величествената и поетическата“, с живописната Чепинска долина и... връх Мусала. Балканският първенец се оказва извън Рила, тъй като Вазов приема разбирането за долината на Бели Искър като естествена граница между Рила и Родопите. По онова време границата е спорна -- другите кандидати са долините на Марица и Бяла Места, и на р. Яденица през Юндола към Черна Места (последната е възприетата днес граница).
 
Маршрутът на Вазов започва от град Белово -- село по негово време, и село Чепино, което около половин век по-късно, заедно с Лъджене и Каменица, образува Велинград. Следва малък завой на северозапад към рида Алабак. Вазов описва ширната гледка от възвишенията и сравнява: „Рила е една величава и тържествена поема. Родопите са една Шекспирова драма, оживена от перипетии и постоянно менливи декорации.“
 
Следва интермедия за летописа на поп Методий Драгинов „Потурчването на Чепино“, за първото училище там, създането през 1881 г. и за бита на родопските помаци. После Лъждене става отправна точка за следващия „тур“ в пътеписа -- до връх Арапчал (Черновец), Илийн връх (дн. Елин връх) и Юндола. Обратно в селото, Вазов заварва Стефан Веркович, който по същото време е там, за да провери достоверността на „събраните“ от Иван Гологанов песни за сборника „Веда словена“.
 
Накрая Вазов поема на югоизток, а текстът -- към историята на Батак от 1876 г.; след нея остава само едно кратко посещение на Пещера. На връщане към София пътят е през Пловдив, където е изложена картината „Баташкото клане“ на Антони Пьотровски -- според Вазов, „най-грозната страница на новата ни история.“ Несъмнено, след дебатите от 2007 г. ние я четем по различен начин. Какъвто и да е той, вазовата перспектива има своята валидност и днес.

Добавете коментар

* Вашето име:


* Вашият коментар: Забележка: HTML не се поддържа!

Оценка:
* Въведете кода в полето отдолу:


Свързани заглавия (11)