Категории

История на идеите

Показване: Списък / Икони
Показване:
Подреждане по:
Историко-философска мозайка от XIX век
Сборникът „Историко-философска мозайка от XIX век“ представя своеобразна равносметка на дългогодишен академичен опит. Доц. д-р Емилия Минева, специ..
10.80 лв.
Стоици. Фрагменти
Сборникът „Стоици. Фрагменти“ съдържа избрани текстове от антични свидетелства и коментари за идеите на Зенон от Китион, Клеант и Хризип -- от т.на..
6.00 лв.
Манифест на комунистическата партия
Манифестът на комунистическата партия (на немски: Das Manifest der kommunistischen Partei) е публикуван за първи път на 24 февруари 1848 ..
7.99 лв.
Въведение в християнската апологетика
Ивелина Николова е доктор по Религия и теология (Систематическо-нравствено богословие), и магистър по средновековна философия и култура. Преподава ..
15.00 лв.
Зелената книга
„По своята същност партията първоначално се създава уж да представлява хората. По-нататък ръководството на партията става представител на интересит..
6.00 лв.
Тъй рече Дали
    „Най-хубавата книга, написана някога за мен…“ Салвадор Дали   Из предисловието:   Със Салвадор ..
12.00 лв.
Херметически корпус
Текстът, който това издание предлага, е първият български превод на Херметическия корпус, направен от езика на оригинала – от старогръцки език. С т..
15.60 лв.
История на българската литература
Според съдържанието си, „История на българската литература“ (1887 г.) е първата цялостна история на българското писано слово. Автор е възрожденецът..
6.00 лв.
Избрани цитати от книги в „История на идеите“

[Предговор, Николай Гочев ]... авторите на тези текстове са били (или са давали вид, че са) членове на религиозно-философско общество, подобно на гностическите школи, чийто разцвет е бил през ІІ в. сл. Хр. В Corpus Hermeticum има места, които напомнят за ученията на древните теософи, за които знаем от свидетелствата на някои ранни християнски писатели (Иреней Лионски, Епифаний, Августин), но също и от оригинални гностически текстове, открити през последните няколко десетилетия в Египет.

[C.H. IV, 1] Тъй като Създателят сътвори целия свят не с ръце, а с логос, ти го схващай като присъствуващ и вечен, и всичко сътворил, и единствен, по собствена воля създал съществуващите неща. Това е неговото тяло: то е неосезаемо, нито видимо, нито изброимо, нито протяжно, нито подобно на някое друго тяло. Защото той не е нито огън, нито вода, нито въздух, нито дух, но всичко е от него.

[C.H. VI, 1] Доброто, Асклепие, не е в никого, освен в Бога, и по-скоро доброто е винаги сам Бог. Ако е така, той трябва да е същност на всяко движение и пораждане (тъй като нищо не е лишено от нея), имаща около себе си неподвижна енергия без остатък и без излишества. Тя е пълна и поддържаща, и е в началото на всички неща, защото когато наричам добро това, което осигурява всичко, искам да кажа, че то е изцяло и вечно добро.

[C.H. VIII, 1] Сега трябва да говорим, дете, за душата и тялото. По какъв начин душата е безсмъртна и какво е действието, което води до съставянето и разпадането на тялото? Смъртта не се отнася до никое от тях, а е понятие, появило се от думата за „безсмъртен“: тя или е празно изделие, или думата за смърт се извлича от „безсмъртен“ чрез лишеност от първата буква. Смъртта е някакъв вид гибел, а нищо от нещата в света не се губи. Защото ако светът е втори бог и безсмъртно същество, не е възможно някаква част от безсмъртното животно да умре. А всички неща в света са части от света, и най-вече човекът, разумното животно.

[C.H. XVIII, 2] Ако пък някой човек, вещ в музикалното изкуство, пожелае да участвува в състезание, но малко преди това свирещите на салпинкс са показали същото умение, а и флейтистите за пресъздали с инструментите сладостта на мелодията...* и са изпълнили песента с помощта на наустника (за духовите инструменти) и перцето (за струнните),* тогава никой не обвинява духа на музиканта и не прехвърля вината върху Надминаващия го, но му отдава полагащото се уважение, а укорява негодността на инструмента: защото именно тя се е оказала пречка за постигането на прекрасни неща, попречила е на музиканта да изпълни мелодията и е лишила слушателите от сладостната песен.

[Послеслов, Николай Гочев] Класическата гръцка античност и ранният елинизъм не знаят нищо за египетския мъдрец Хермес Трисмегист, под чието име впоследствие възникват многобройни текстове. Едва от ІІ в. сл. Хр. са се запазили малко съобщения за него. Най-ранните свидетелства принадлежат на Атенагор и Филон от Библос, и от тях не може да се разбере, дали авторите им са знаели за съществуването на херметическите книги, или просто са били запознати с легендата за Хермес.