Категории

Философия

Показване: Списък / Икони
Показване:
Подреждане по:
Социална етика и глобални кризи
Настоящото издание е авторско дело на изследователи, обединени от опита в преподаването на етика и интереса към етическия прочит на съвременните чо..
7.00 лв.
Екология на виртуалните реалности
Двуезичният сборник „Екология на виртуалните реалности“ (включените в изданието текстове са достъпни на български и английски език) представя изсле..
9.60 лв.
Историко-философска мозайка от XIX век
Сборникът „Историко-философска мозайка от XIX век“ представя своеобразна равносметка на дългогодишен академичен опит. Доц. д-р Емилия Минева, специ..
10.80 лв.
Моменти онтология
„Моменти онтология“, третата книга от Веселин Дафов, е сборник философски статии. Доц. Дафов е автор и на монографиите „Категории и битие“ (2012) и..
10.80 лв.
Светът като творба?
Андрей К. Лешков е доктор по естетика, работи в Института за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките. Темата на нег..
10.80 лв.
Трактат за безсмъртието на душата
„Трактат за безсмъртието на душата“ на Пиетро Помпонаци (1462–1525) е възлово съчинение в историята на ренесансовата философия. Помпонаци разгр..
8.64 лв.
Трактати
Изданието включва коментар върху Платоновия диалог „Пир“ и няколко кратки трактата на Марсилио Фичино (1433–1499), един от най-ярките мислители от ..
11.52 лв.
Избрани произведения
Изданието представя две от късните етико-философски съчинения на Цицерон (106--43 г. пр.Хр.): „За задълженията“ и „Тускулански беседи“. Фокусир..
17.28 лв.
Избрани произведения
Изданието представя съчинения на Джовани Фиданца, останал в историята с прозвището си Бонавентура, един от най-знаменитите мислители на XIII век и ..
8.64 лв.
Теологическите трактати и За утешението на философията
Изданието представя двете най-популярни и влиятелни съчинения на Аниций Манлий Северин Боеций (480--526 г.), определян като първия християнски мета..
10.80 лв.
Избрани произведения
Събраните в това издание кратки произведения на Аврелий Августин (354--430 г.), определян като „учителя на Запада“, са представителни за най-същест..
11.52 лв.
Избрани произведения
Изданието представя най-значимите съчинения на Анселм, архиепископ Кентърбърийски (1033-1109) -- несъмнено най-влиятелната фигура в богословието и ..
14.40 лв.
Екзистенциални измерения на „Новото време“
„Екзистенциални измерения на Новото време“ с подзаглавие Българската философска есеистика и публицистика в междувоенния период е изследване, в коет..
9.60 лв.
Лекции по философия на езика
Книгата представлява основно въведение в проблематиката на философията на езика в аналитичната традиция: теориите за значението и референциалността..
10.80 лв.
Principium individuationis
„Principium individuationis. Атанас Далчев – поетичният вариант на презентационизма“ изследва поезията и изобщо идеите на А. Далчев, с це..
9.60 лв.
Избрани цитати от книги във „Философия“

Мислещата реалност, доколкото това е реалността, която е в състояние да осмисли всяка действителност чрез удържането на отрицателното на своята собствена действителност, може да създава както решения, така и проблеми. В този смисъл мислещата реалност не може да получава своята особеност от специфичността било единствено на решаването, или било единствено на проблематизирането. Мислещата реалност не получава спецификата си от която и да е особена дейност.

Мисля, че оттук се вижда как се получава една от особеностите на мислещото. На равнището на единичността на действията и мислещото, и немислещото получават едни и същи резултати от действителността си. По-точно казано, тук се вижда разликата между мислещото и немислещото, разбирано като действащо. Разликата се състои в това, че за мислещото може да се каже „... резултати от своите действия“, защото действията на мислещото и различностите, до които е достигнало като резултат са всъщност именно негови действия и резултати. Мислещото е „каквото-то“ на действителността. Докато за единствено действащото и по този начин немислещо можем да говорим само за действителността му, за „което-то“ на тази действителност.

Включването на автора на мисленето при анализа на самото мислене ни отваря възможността мисленето да бъде разбирано като форма на действане, което действане от своя страна също може да бъде трансформирано и да се проявява през различни процедури и техники. Критичното мислене е начин, по който авторът на действителността действа, за да поеме отговорност, да се погрижи, да удържи, да запази разликите, които собствената му действителност е постигнала. И понеже начините, по които се осъществява критичното мислене са различни, затова и постигането на нови начини за конкретно провеждане на критично мислене представляват всъщност действия от равнището на творческото мислене.

С допускане реалността на проблемността се допуска реалността на преобразуващия реалността по нов начин, допуска се творчеството. Или по-точно казано, от позициите на творческото преобразуване на реалността се гарантира проблемността.

[Т]ова, което считаме за особено важно е наблюдението, че броенето е организиране на действия по начин, чрез който се преобразува наличността. Защото никъде в наличната купчина нарязани листчета не се вижда бройността. От простата наличност на листчета не може да се изведе броят на листчетата. Броят на листчетата от тази купчина не е наличен, не съществува до момента, в който не се създаде чрез реално преобразуване.

Основание за постигането на каквото и да е общностна действителност е изграждане на реалност, която да постига разликите в действителността, да отговаря за тези разлики, да се грижи за тях, като по този начин удържа разликите като свои собствени. Когато тези разлики престанат да бъдат единствено и само разлики на действителността, и се превърнат в разлики на действителността на мислещото, тогава тези разлики престават да си противостоят и биват включени в, така да се каже, „биографията“ на мислещото.

Посочването е първото, което ни дава основание да съдим за възникване на разумност, за възникване на интелигентното същество, на мислещото. Първият жест на мислене се изявява в посочването. Тук все още не е необходимо да сме при думите или в езика, или изобщо при която и да е значеща система. Навсякъде, където личи посочването, сме в споделеността на наличното битие.

Задържането, държането е възпроизводство на условията, при които възниква посочващото, ето-стиращото същество. Задържащото [същество] постоянно поддържа налични условията, при които се реализира единството между това и не-това, което в крайна сметка са условията, при които възниква реалността на ето-точно-това, като различно от ето-точно-онова. По този начин се поражда показващото същество, показването. Показването е това, което в крайна сметка е същото като доказването. Демонстрацията е това, в което се извършва задържането на предметността в това, което тя е, в нейната неизменчивост и по този начин тъждественост.

Изобщо това, което трябва да ни води, когато изследваме смисъла на οὐσία, е съобразяването с онтологията на категориалното същество. В основата на повечето недоразумения при интерпретирането на οὐσία стои обстоятелството, че въпросните интерпретации не се съобразяват именно с категориалния ѝ характер. Т.е. преди да се разкрива какво точно е οὐσία, не бива да се пропуска фактът, че οὐσία е категория.