Атинската държавна уредба

„Атинската държавна уредба“ (Ἀθηναίων πολιτεία на старогръцки) е първият Аристотелов текст, преведен на български език. Преводач е акад. Гаврил Кацаров, професор по древна история и езици в СУ „Св. Климент Охридски“. Книгата е издадена през 1904 г. от Българското книжовно дружество. През 1993 г. е публикуван втори превод, на Харалампи Паницидис и Цветана Панициду, със заглавие „Атинската полития“ - както оттогава става по-известен трактатът.

 

Настоящото издание възпроизвежда това от 1904 г., но е с осъвременени правопис и лексика. Уводът и обяснителните бележки на акад. Кацаров са запазени. Добавени са статия, въвеждаща във философския и исторически контекст, както и тематична библиография. Техен автор и съставител е доц. Димка Гичева-Гочева от СУ „Св. Климент Охридски“, специалист по антична философия и един от днешните преводачи на Аристотел.

 

„Атинската държавна уредба“ проследява промените и спецификите в държавното устройството на Атина в периода от VII до IV в. пр. Хр. – от съдебния процес срещу Алкмеонидите, воден след бунта и убийството на Килон в 632 г. пр. Хр., до времето на Аристотел. Описани са Драконовите закони и тези на Солон. Историческата скица е обогатена с различните форми на управление на Атина в дните на битките с персите, пелопонеската и сицилийските войни; олигархиите на четиристотинте, тридесетте и десетте; последвалата демокрация, с чието детайлно описание завършва текстът. 

 

Всичко това е важно не само като като историография. Трактатът е едно от описанията на „уредбите“ на 158 антични полиса, подготвяни в ръководения от Аристотел Ликейон като емпиричен материал за трактата „Политика“. По какво се различават държавните „уредби“ или „устройства“, е заявено именно там. Маркерите са три: какъв е начинът на организация на ръководните длъжности, в чии ръце е властта и каква е целта на всяка една общност. Накратко, „Атинската държавна уредба“ е перипатетическият разказ за раждането и развитието на разделението на властите, демокрацията и политическия живот на древна Атина. С това  текстът е неизменна стъпка в опознаването както на древногръцката история в частност, така и на историята, правото и политическата философия изобщо.