Категории и битие

Д-р Веселин Дафов е главен асистент в катедра Философия към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и преподавател в Център по „Философия за деца“. От 1996 година води занятия по „Философия с деца“ и предоставя философско консултиране на възрастни и деца. „Категории и битие“ е първата му книга.

 

Монографията представя резултатите от субектно-онтологично изследване на идеята за категории и категориалност. Веселин Дафов аргументира тезата за категориите като получаващи се през ставането и разгръщането на самата категориална разумност, за разлика от традиционните разбирания, в които категориите биват свеждани до най-висши определения на битието или средства за познание. В първата част на книгата, „Онтологизиране на иманото битие“, категориалната разумност се изследва през нейното онтологично основание – ставането и възникването на наличното битие от определеността на иманото, на битието. Защитава се субектният момент в ставането на наличното като това, в което субектното се самосъздава през опредметяване на органиката на разумната субектност. В това самосъздаване се достига до конкретна всеобщност на определеността. Различават се отделните моменти в разгръщането на субектното в наличното битие: 

– онтологизирането на непосредственото налично битие, при което се получава посочването, взето заедно с неговия модус на ословесено посочване (логос) – наричането и именуването; 

 

– онтологизиране на категориалното налично битие – при което се извеждат показването (доказването), тъждествеността и „казаното без връзка“ като феномени на задържането на наличното битие. 

 

Категориите се изследват като самата задържаемост на битието, което в това задържане бива налично битие, а не просто битие. Различните задържания стават през полагането на различни моменти на органичното в субектността – товастното задържане, къдетостното задържане, когатостното задържане, колкотостното задържане, каквотостното задържане. Очертава се и сферата на валидност на категориалното, като се отработва разликата между задържане и схващане, съобразяването с която се оказва ключово за оставането при спецификите на категориалното, или за заличаването на тези специфики и неправомерното отиване в понятието, концепциите или идеите.

 

Втората част на изследването, „Философски камъчета. Приложения на философията“ е приложна в смисъл, че проследява различни ставания на категориалното. От друга страна тук възниква самото онтологично и конкретно философско като теоретично, доколкото се получава съдържащото се единствено във философията пълно единство на битие и мисъл. Изследват се възникването на аналитиката и началата на математиката (и по-специално геометрията) като възниквания на разумна субектност, в които се постига всеобщност на задържането. Показват се някои от благотворните следствия за размяната на смисли, преподаването и обучението, разбирането и проектирането, и изобщо изграждането на общности през разумността и духовността. 

 

В крайна сметка, тематиката на „Категории и битие“ – битието в неговите най-абстрактни определености – е такава, че текстът е насочен най-напред към професионалния читател на философски текстове. Същевременно, изследването е представено в дух на откритост и на отговорност спрямо получаваните резултати. С това, книгата несъмнено е достоен събеседник за всеки, предприел интелектуалното усилие на въпроса „Що е категория?“.